Десет неща, които ще направя на 150 години

По повод първото издание на Форум „Дълголетие“ на 17 април 2016, попитахме Letiashtata Kozzila Erato как си представя живота си на около 150 години.

150 години са безкраен период, през който човек на пръв поглед би могъл да направи стотици неща. Но, уви, опитът показва, че всеки от нас е ограничен в собствените си възможности, перспективи и комплекси, та независимо колко години има пред себе си, човек върви в установена траектория – волно или неволно. В тази връзка няма да ви лъжа – няма да обиколя 20 пъти света, нито ще спася три-четири животински вида. Вероятно ще преповторя стотици пъти неща, които досега съм правила, а именно:



1. Ще имам 11 деца – какво да се прави.

Такава е тенденцията на живота ми. На равни интервали раждам дете. Ако оплодителната ми способност също се проточи във времето, накрая ще завърша дните си с 11 деца и 68 внуци и всички ще са ми се качили на главата.

2. Ще съм била 4203 пъти на диета.

Засега, в недотам вълнуващия мой живот съм свалила общо около 180 килограма. Предполагам, че до 150 години вече ще съм пробвала над сто диети и ще съм свалила килограми, равняващи се на населението на Пазарджик, регистрирано там по лична карта.

3. Ще съм станала изключително кисела и неприятна.

Засега положението се удържа до “относително кисела и неприятна”, но няма какво да се лъжем. С годините човек става все повече такъв, какъвто е, а аз на 150 години ще съм една зла бабка, която ще стреля срещу всяко куче, което лае по-продължително време, или срещу всеки човек, стартирал флекс.

4. Ще съм написала трилион статуса.

Всичките с не особена литературна или мисловна стойност, но все пак ще съм забавлявала тези, които имат щастието да не ме познават лично.

5. Ще съм сменила 20 професии.

Като се замисля, съм работила какво ли не – продавачка, чистачка, собственик на търговски обект, мениджър, преподавател, майка, писач на статии, консултант, юрист, сервитьорка… пред мен се е ширнала необятната сфера на разнообразните професии. С тъга ще отбележа, че все пак никога няма да стана художествена гимнастичка или лекар. Или цигулар. Но за 150 години мога да се опитам да свиря прилично на акордеон и да пея стари фолк песни от 90-те на ъгъла на „Патриарха“ и „Витошка“.

6. Ще запиша някакво образование.

Образованието ми е слабост, защото нищо не знам за нищо, а все изглежда като да знам нещо за нещо, което, да ви призная, хич не е така.

7. Ще прочета един „Боинг“ книги.

Повечето от които няма да харесам. Когато бях на двайсет, почти всичко ми се струваше великолепно. Сега… едвам намирам нещо, което истински да ме развълнува. На 150 мисля, че ще въртя айроли и ще въздишам разочаровано, но ще продължавам.

8. Ще се провалям. Много.

Провалът заема основна част в живота ми и не вярвам това да се промени за в бъдеще. На 150 години ще имам такъв арсенал от провали, че всички деца ще ми викат Майка Провал и ще се разказват поучителни истории за мен.

9. Ще ям много, защото обичам.

Ще посетя хиляди ресторанти, ще хапвам преди театър или опера, ще нагъвам в заведения на крак в чужбина и ще си правя вкусни манджи вкъщи. Сan’t wait! 🙂

10. Ще искам да умра!

Какво да ви кажа. Според интервюта, взети от дълголетници, повечето просто искат вече филмът да свърши. Уморени са, отегчени и често пъти самотни. Времето, през което са били активни и щастливи, е безвъзвратно отминало. И в края на краищата, както е казал шопът: “Ех, животее, и ти ке свършиш некой ден”. Та се надявам на 150 да искам вече да си ходя, наместо да се вкопчвам във вещи и хора със старческите си нокти. 

Но да видим, животът предстои.

Снимка: Advanced Style, Iris Apfel