Луиз Уинтър: “Смъртта е единственото сигурно нещо в живота”

Смъртта е единственото сигурно нещо в живота, но това не значи, че всички погребения трябва да следват един и същи шаблон. Луиз Уинтър помага на опечалените да замислят всяко погребение така, че то да бъде индивидуално като човека, чиято памет почита.

“Работя с хора, които търсят нещо различно. Те знаят, че не традиционният ритуал не е за тях – с всичките му катафалки, цилиндри, въобще целият британски подход към погребенията”, казва тя.

Но макар да не влиза в клишето на типичния погребален агент, тази трийсетгодишна жена бърза да уточни, че не прави „погребения като сватби”, нито „вдъхва живец на погребенията”.

„Насърчавам хората да се ангажират толкова, колкото им е комфортно, и да се справят с трудните емоции, които са естествена част от тези ситуации – по възможност с взаимна подкрепа, здравословно и продуктивно, така че да могат да осмислят скръбта си”, допълва тя. „Но не става въпрос да превръщаме погребението в празник”.

Един от клиентите й е загубил жена си и има малки деца. Той решава, че иска останките на съпругата му да бъдат погребани в гората. Всички гости носят бяло и участват в мълчалива процесия – без други звуци освен птичите песни и вятъра, който шумоли през дърветата. „Човекът прецени, че за момента иска само това – а думите ще дойдат по-късно”, разказва Уинтър.

Погребалните агенти трябва да насърчават опечалените да вземат свои решения, вместо да им казват какво да правят. - Луиз Уинтър

Край нас има твърде много погребални агенти, които не се развиват в крак с времето. Не е нужно погребенията по поръчка да са скъпи. Едно от най-паметните събития, организирани от Уинтър, е за семейство с много малък бюджет. По време на простия ритуал по кремацията (с пластмасови цветя от магазин за 1 долар) тя включила думи от стихотворенията по магнитите, които семейството събирало през почивките си край морето.

Повечето погребални агенти наследяват професията от семействата си. Уинтър стига до нея по по-неконвенционален път. След като завършва моден дизайн, тя се занимава няколко години с организиране на различни събития. Работи за един предприемач, пътува по света и често остава до среднощ, докато не решава, че е време да смени попрището си. На 27 години напуска и се обучава за обредно лице в ритуална зала. „Беше криза на първата четвъртина живот”, казва тя. „Исках да вложа усилията си и творческата си енергия в нещо, което да ми дава чувството, че правя света по-добро място.”

Погребенията могат да изглеждат нестандартен избор за човек от света на модата като Уинтър – както изтъква тя, няма нищо бляскаво в посещенията до моргата – но близките и приятелите й не се учудват на това решение. „Винаги съм се интересувала от смъртта и онова, което други биха нарекли „тъмната страна на живота””.

„Погребалните агенти трябва да насърчават опечалените да вземат свои решения, вместо да им казват какво да правят”, смята тя.
 Запознавайки се с тихата и сладкодумна Уинтър, човек лесно може да разбере защо е толкова подходяща за работата си; изглежда принадлежи към онези спокойни хора, които бихме искали да имаме до себе си в момент на криза. А като имаме предвид отдадеността й на погребенията, не можем да не се изненадаме, че за първи път присъства на такъв ритуал преди пет години, когато почива дядо й.

Спомня си това събитие като странно, механично отмятане на точки от дневния ред. След него й се приискало да предложи на опечалените семейства нещо по-добро. „Дадох си сметка, че погребенията са нещо изключително важно – осъзнах колко дълбоко щеше да се отрази всичко това върху динамиката на семейството и психическото възстановяване на баба ми”, спомня си тя. 
„Твърде много погребални агенти не се променят с времето и остават скрити зад прашните си завеси. Моята цел е да помогна на хората в скръбта им по съвършено различен начин”.

Светът на погребенията ме научи да не съдя прибързано. Едно погребение може да изглежда стандартно, но твърде рядко се оказва такова. - Луиз Уинтър

В един типичен свой ден Уинтър може да посети опечалено семейство, да прибере тяло от моргата, да присъства на погребение или да посети потенциално място за провеждане на церемония. Работата й изисква практичност и добра организация, защото погребенията се случват начесто и предполагат голяма документация. Освен това е важно да бъдеш много чувствителен и да умееш да изслушваш, казва Уинтър, „за да насърчиш хората да вземат свои собствени решения, вместо да им казваш какво да правят”.

Повечето от клиентите я намират по препоръка на свои познати, докато търсят нещо различно от стандартния ритуал, или през „Гууд фюнерал гайд” – информационен портал за съвети по темата, където работи като редактор. Винаги е на разположение и затова трудно „изключва” от работен режим. „Всеки, който се заеме с тази професия, трябва да цени грижата за себе си като наистина трудна задача”. И все пак работата със смъртта кара Уинтър да се стреми да живее по-пълноценно; това й помага да се справя с емоционалното напрежение в своето поприще.

След като в продължение на няколко години служи като обредно лице в погребална агенция, Уинтър създава своя собствена компания. Работейки в партньорство с друг погребален агент, тя се надява да разшири бизнеса си извън Лондон, където е базиран.

„Светът на погребенията ме научи да не съдя прибързано. Едно погребение може да изглежда стандартно, но твърде рядко се оказва такова.”

Повече за Луиз Уинтър можете да научите тук.

Източник: www.theguardian.com